Белчо се напъна да пристъпи. Сивушка направи усилие да го придружи, но не можа и той се спря.

Вчера ме зема и ме остави да скита, ще си каже тя, и ето… Тъжната история, която песента разправяше, отнесе ума му в тяхното село.

И ето че отвред лични момци почнали да я искат от баща ѝ. Богаташите искали да го подкупят със силата на своето имане, бедните, но с пламенни сърца момци били готови на смъртен подвиг, за да спечелят тая планинска царица.

Имаше косъмчета около ануса. Съскаше през зъби и си търкаше путката. Каза, че и е хубаво, но не може да свърши втори път. Тогава и аз свърших с дълги откоси навътре в гъза и. Беше някак примитивно и перверзно, с миризмите от склада.

Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли. Известен е и неговият проект за вятърна мелница, който по-късно е отразен от сина му в едноименен разказ. Въпреки скромния живот, будният възрожденски дух на рода не позволил на Йото да остави децата си неуки. Двама от синовете му завършили висше образование, а с разноски на самия Иван било отворено училище в собствения му дом. По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единственият грамотен човек в селото. Редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов.

Щом слезе, направо я награбих – пак опитах да я ближа и смуча до екстаз, този път според нея бях още по-близо:

От и за Елин Пелин в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

с тъжните си очи и дишаха тежко. От устата на Сивушка капеше пяна. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава.

Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе ??????? селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:

“Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба.”

Лошото е, че и моя директно хукна след тях и аз стегнат, да пазя гърба, някак успях да си ударя топките здраво и хептен ми се стъжни, извиках:

Тук разбираме, че човек в своето себелюбие лесно се самозабравя, става неразумен и не вижда истината пред себе си.

Станислав Вихров, член на комунстическия партизански отряд „Колю Шишманов“ и негов съратник, чиято самоличност не е установена, се припознават в Борис Руменов („Борю Зевзека“ – бохем, поет и карикатурист, който също като Елин Пелин е бивш редактор на вестник „Българан“), вземайки го за известния писател, арестуват го и го убиват („Биография на Борис Руменов"). Според друга версия, планът е бил да бъдат убити и двамата.

Определено ми стана един от най-въздействащи те и любими български автори. Разказите бяха до един много интересни и забавни.